КНИГИ ЗА БОРБА С РАКА И ДРУГИ БОЛЕСТИ

Споделих тези факти, за да покажа, че ние непрекъснато сме в контакт с канцерогени, за които често дори и не подозираме. Само изброяването на откритите до момента опасни вещества е материал за самостоятелна книга. Някои хора си дават сметка за тези факти, но се надяват на късмета и си казват: „Всички живеем в тази среда, но само някои стигат до онкологията. Ако се разболея, тогава ще му мисля”.

Дали усещането, че лично ние не сме застрашени, не е измамно? Да не би авторът да внушава своите лични песимистични настроения? Нека излезем от областта на субективната преценка и дадем думата на специалистите от Cancer Research UK , публикувани от BBC NEWS  още през 2004 год.:

„ До края на живота си всеки трети от живеещите

днес хора ще се разболее от рак.”

Тази книга е за тия, които вече са се разболели и за ония, които се опитват да живеят разумно и да инвестират в своето здраве чрез профилактика, която включва обогатяване на ежедневното ни меню с антиканцерогенни храни. За тях ще бъде интересно да научат

КОЙ Е ДОКТОР ЛАСКИН ?

Вулф Абрамович Ласкин е руски лекар-онколог, с близо 35 години стаж. Той е роден в гр. Витебск, Белорусия. Неговият съгражданин, художника Марк Шагал е световно известен, но може би такава съдба очаква и скромния руски лекар. След завършването на медицинския институт той е изпратен в район с недостиг на медицински персонал. На младия лекар се налага да изпълнява едновременно различни длъжности: педиатър, хирург, съдебно-медицински експерт и патологоанатом. Тази многопрофилна практика продължава близо 10 години, но тя му дава опит, който днешните лекари няма как да получат.  Може би най-ценна е дейността му като патологоанатом, защото тя дава възможност да се види разликата между поставената приживе диагноза и безспорно установената на масата за аутопсия.

Явно д-р Ласкин много е ценял точно тази част от медицинската си практика, защото се кандидатира именно за патологоанатом в една току що построена модерна болница, под патронажа на тогавашния ръководител на страната Никита Хрушчов. Той определено е имал избор, защото от предвидените 54 лекарски длъжности само за 14 имало кандидати. Младия лекар неочаквано получава предложение да стане главен лекар на болницата, но тново му се налага да изпълнява няколко длъжности, заради недостига на персонал. Явно неговата енергия и способности са забелязани, защото е поканен в Москва на отговорна административна длъжност. Чиновническата дейност бързо омръзва на действения лекар и когато в един от московските райони създават поликлинично онкологично отделение той се прехвърля на работа там.

През следващите 30 години през кабинета на доктор Ласкин минават над 10000 пациенти с ракови заболявания. Естествено, за него това не е непознато заболяване. В моргата той е изучавал телата на пациенти, починали от различните проявления на тази болест. Сега обаче той трябва да лекува, а не да установява причините за смъртта. Лекарят се нахвърля върху научните изследвания, но денонощието е твърде кратко за неговите амбиции. Само руските онкологични публикации са около 12 хиляди за година. Явно, довчерашният администратор добре е изучил управленческите механизми, защото успява да издейства нещо нечувано за лекарите от онкологичното отделение. Те получават правото да отделят два часа от работното си време за проучване на научната литература.

За разлика от много свои колеги, които се интересуват само от туморите и метастазите, доктор Вулф проявява подчертан интерес към личността на пациента и към неговото психично  състояние.  Той смята, че психотерапевтичната подкрепа е много важна при онкологичните пациенти и преминава специално обучение в тази насока.

Още в началото на своята онкологична кариера започва да обръща сериозно внимание на храненето на болните. Анализира хранителния режим, предшестващ заболяването и се опитва да убеди пациентите да променят своите навици. Вследствие  на първите положителни резултати той постулира няколко основни принципа, на които трябва да отговаря храненето на болните от рак.

Д-р Ласкин препоръчва задължително консумиране на сурови продукти, минимална топлинна обработка, забранява консервите, препоръчва храни, богати на растителни влакна и употреба на филтрирана вода. Тези правила са далеч от лечебната диета, която по-късно патентова, но показват дългия път, който е изминал в търсене на най-доброто хранене за онкоболните.

Последните 8 години от своя живот отдаден на болните д-р Вулф  Ласкин прекарва в САЩ, където изучава опита на американските си колеги. Техните постижения ни най-малко не променят възгледите му за терапията на рака. Нещо повече, допълнителната информация, която получава потвърждава теорията му. Няколко години преди смъртта си, заедно със своя съратник д-р Александр  Балюрa той патентова своя уникален диетичен метод за борба с рака.                                                          

ЛЕКУВА ЛИ ДИЕТАТА НА Д-Р ЛАСКИН ?

С присъщата му скромност руският лекар отговарял така на този въпрос:

„ Аз не изцелявам рака, аз удължавам живота на болните”.

За разлика от фармацевтичните фирми, които с фанфари обявяват, че новият им медикамент дава шанс за още няколко месеца, д-р Вулф го удължава с доста години.

Ето кратките истории на някои хора изпробвали лечебната диета, които двамата съавтори посочват в документите, подадени за патентна регистрация през 2005 год.:

• Пациентка на 38 год. с диагноза: Рак на дясната гърда с метастази в белия дроб. Болната минава на пълна диета, по време на която провежда 3 курса на химиотерапия. При контролното изследване след 3 месеца се установява, че метастазите са изчезнали.
• Пациентка на 15 год. с диагноза: Лимфогрануломатоза с поражение на лимфните възли над и под диафрагмата. Проведени са 6 курса на химиотерапия, които не дават резултат, увеличението на лимфните възли продължава. Тя започва пълна диета, на фона на която се провеждат още 6 курса на химиотерапия. Пациентката прекарва общо 6 месеца на пълна диета. Година по-късно  се омъжва и има 2 дъщери. Последното онкологично изследване е направено 15 год. след заболяването и то не открива данни за рецидиви.
• Пациентка на 63 год. с диагноза: Рак на дясната гърда, степен II Б. Проведено и е комплексно болнично лечение. Девет години по-късно и откриват метастази в 12-тия гръден прешлен с компресионно счупване и притискане на гръбначния мозък. На лице е вяла парализа на долните крайници. Болната е поставена на принудително обездвижване по гръб, но преминава на пълна лечебна диета. След месец и половина състоянието на жената се подобрява и тя започва да ходи с патерици. Година по-късно тя е в състояние да се предвижва самостоятелно с градския транспорт, помагайки си с бастун.
• Пациентка на 34 год. с диагноза: Рак на лявата гърда, степен IIIБ. През 1972 год. гърдата е отстранена напълно, проведена е и лъчетерапия. Тя започва пълна диета, на фона, на която се провежда стандартна химиотерапия. Болната издържа 3 години на тази диета, след което разнообразява храненето си, но от менюто и напълно са изключени животинските белтъчини и захарта. Последното онкологично изследване е направено през 1998 год. и не открива данни за рецидив и метастази.
• Пациент на 40 год. с диагноза: Лимфосаркома на стомаха и мезентериалните лимфни възли, слети в обща маса с диаметър около 20 см., степен IV. Болният започва пълна диета, на фона на която се провеждат 6 курса на химиотерапия. В следствие на терапията туморът изчезва. Пациентът се придържа към строгата диета в продължение на 2,5 год. По-късните онкологични изследвания не откриват рецидиви на лимфосаркома.

Към тези истории можем да добавим и някои, описани в руското списание „Физкултура и спорт”.  За читателите на списанието, лично д-р Ласкин разказва историята за пациент, който той посетил по молба на неговите близки. Това бил 46 годишен мъж, болен от лимфосаркома. Болният посрещнал с безразличие поредния лекар. Той бил човек на науката, изчел всички мрачни прогнози за своето заболяване. Последното, което очаквал е да се случи някакво чудо, защото знаел, че няма надеждна терапия за него. Чувствал много отпаднал и почти не ставал от леглото си. Загубил много от нормалното си тегло, а слабата му фигура впечатлявала с неестествено издутия, като на бременна жена, корем.

Вместо да му предложи нови хапчета или инжекции, новопристигналият лекар заговорил за диета и дори му показал пакет с храната, която щяла да го спаси. За своя допълнителна изненада болния видял, че става въпрос за ядене, което познава от детството си и традиционно присъства на руската трапеза.

Лекарят бил свикнал да убеждава песимистично настроени пациенти, това било част от работата му. Разказал всичко, което било подходящо да се каже в случая за храненето и обещал да се върне отново след седмица. Не се знае какви мисли са терзаели болния, след тази визита, но по-важното е, че той започнал диетата.

При втората среща, изненадан се оказал лекаря. Въпреки, че неочаквано бързите подобрения не били рядкост, той бил приятно изненадан, че вратата му отворил пациента, който до скоро нямал сили да става от леглото. Под пристегнатия колан на домашния халат нямало следа от големия корем.

Две години по-късно, когато д-р Ласкин се установява в САЩ, същия пациент успява да издири телефона му в Ню-Йорк, за да го поздрави и да се похвали, че е минал пълно онкологично изследване, което не открива никакви признаци за заболяване.

Когато през 2005 год. списанието публикува статия за лечебната диета, в редакцията се получава писмо от московчанката Софи Смоленская, която с възторг разказва за срещата си с лекаря през  1996 год., когато е била на 61 год. Жената имала раково заболяване на яйчниците, което е наложило операция и химиотерапия. Тя сe запознала с д-р Вулф, който тогава работел като химиотерапевт в московски онкологичен диспансер и се вслушала в съвета му да започне лечебно хранене. От тогава, в продължение на 9 год. тя се придържа към основните правила на диетата, която не само блокирала повторна поява на рака, но и многостранно подобрила общото и здравословно състояние.

За съжаление не всички пациенти имат толкова позитивни резултати. Някои започват терапията, когато раковото заболяване вече необратимо е увредило организма, или е изчерпало почти напълно ресурсите му за възстановяване.

Ето някои примери за подобни ситуации:

• Пациентка на 37 год. с диагноза: Рак на дясната гърда стадий IIБ. Болната млечна жлеза е изцяло отстранена, проведена е следоперационна лъчева терапия и 6 курса на химиотерапия. Три години  по-късно,  жената получава метастази в черния дроб, който е силно увеличен. Тогава, тя започва пълната диета. След  25 дни, дробът се връща до нормални размери. По-късно жената развива цироза, от което почива, но при направената аутопсия метастазите в черния дроб не са открити.
• Пациент на 58 год. с диагноза: Рак на простатата, метастази в костите на таза с прорастване на тумора в уретера Болният има силен болков синдром при уриниране. Пациентът започва пълна диета и още на седмия ден болките изчезват. Провеждат се и 4 курса на химиотерапия. Мъжът преживява 3 години без болки.
• Пациентка на 72 год. с диагноза: Рак на яйчниците с метастази в коремната стена, асцит(събиране на течност в коремната кухина). Болната е минала 6 курса на химиотерапия без положителен ефект. След като започва пълната диета са проведени още 3 химиотерапии, които водят до подобряване на състоянието, асцита намалява. Жената се чувствала достатъчно добре  да се занимава с домакинската работа в семейството. Преживява още две години в състояние нормално за възрастта и.

Изброените случаи показват, че ефекта от диетата е различен при различните пациенти.  Той зависи от индивидуалното състояние на човека: възраст, ресурси на организма, психична мотивация за живот и разбира се – до къде е стигнало раковото заболяване към момента на започване на диетата.

Д-р Ласкин основателно заявява, че не изцелява болните, а продължава живота им. С колко? Това, зависи не само от изброените вече фактори, а и от последователността в спазването на правилата за хранене. Всяка диета налага определени ограничения, но лечебната диета е животосъхраняваща и нейното нарушаване има сериозни последици. Отново ще си послужим с примери от патентната заявка:

• Пациент на 58 год. с диагноза: Лимфосарком стадий III. Симптомите на заболяването се изразяват в хронично разстройство с ежечасно посещение в тоалетната. След преминаването на пълна диета, това се ограничило до три пъти дневно. Болният обаче не е последователен и понякога преминава на обща храна. Според неговото свидетелство, в тези случаи, автоматично се възвръща предишната симптоматика.
• Пациент на 19 год. с диагноза: Лимфогрануломатоза, стадий IV, с поражение на лимфните възли под и над диафрагмата, поражения в черния дроб, асцит. Младежът преминава на пълна диета на фона, на която се провеждат 6 курса на химиотерапия.  Още след първите 2 курса асцита изчезва, а лимфните възли на шията намаляват. Настъпилото общо подобрение позволява на младия човек да завърши висше образование, след което започва работа. Дали вече си е мислил, че е излекуван или просто не е издържал на ограниченията, но той минава на общо хранене и рецидива не закъснява. На пациента се прилагат отново химиотерапии, но лечението се оказва неефективно.
• Пациент на 55 год. с диагноза: Лимфогрануломатоза с поражение на всички групи периферни лимфни възли, стадий  IV. През последните 3 месеца, във вечерните часове температурата му се покачва до 39,5-40,5С°. Още на петия ден след преминаването му на диетичен режим температурата се нормализира. Три седмици по-късно размера на лимфните възли значително намалява. Болният спазва диетата 3 месеца и решава, че се е излекувал. Минава на общо хранене, въпреки предупрежденията на лекаря. Няколко дена по-късно се получава бурен рецидив на заболяването и след 20 дни почива.

Д-р Ласкин споделя, че въпреки смъртната заплаха надвиснала над болните е много трудно да ги убеди да се подложат на ограничения в храната. Колкото и да е парадоксално само 5-7% от хората се съгласяват. Както се вижда от примерите, не по-малко трудно е да постоянстват, дори когато са се убедили, че  лечебната диета им е помогнала. Лекарят споделя в своите разкази, че се е примерил с тази особеност на човешката психика и е доволен, ако успее да убеди поне тези 5-7 процента от заболелите.