КНИГИ ЗА БОРБА С РАКА И ДРУГИ БОЛЕСТИ

ОСНОВНИ ФАКТИ: КАКВО Е ХЕЛАЦИЯ?

Да започнем с това, какво означава хелиращ агент. Това е вещество, което  се свързва с метали и минерали благодарение на структурата и химическите си свойства. Хелацията се дефинира като инкорпориране на метален йон в една хетероциклична пръстеновидна структура. Хелиращото вещество действа като “нокът”, забиващ се в металния атом. Оттам идва и наименованието на веществата и лечението с тях (chele е гръцката дума за нокът). Хелиращите агенти са добре познати вещества, участващи в обмяната на веществата на човека и растенията. Хелиращата субстанция “хем”, която е част от хемоглобина се свързва с желязото, а хлорофилът свързва магнезия. Процесът на хелация е изключително важен за извършването на много ензимни реакции, стоящи в основата на човешката физиология.  Абсорбирането на минералите от храната зависи от тяхното хелиране в храносмилателния тракт от транспортиращи протеини.

Лечението чрез хелация (Хелатотерапия) на съдовата болест се състои от серия интравенозни вливания на една аминокиселина, наречена EDTA (етилендиаминтетраоцетна). Аминокиселините са основните градивни молекули на протеините, но EDTA е синтетична аминокиселина, която не се инкорпорира в техните вериги. EDTA е синтезирана през 1930г. за целите на индустрията като вещество, предназначено за отстраняване на минералните отлагания от машините.

В хранителната промишленост EDTA се използва като консервант, а в клиничната лабораторна практика- като противосъсирващо средство. Противосъсирващото й действие се дължи на свързването на калция, който е необходим компонент за процеса на съсирване. И в двата случая за достигане на определените цели са необходими много малки количества от аминокиселината. Поглъщането на малките количества EDTA с храната, вероятно не оказва никакъв физиологичен ефект поради много малкия процент на абсорбция в чревния тракт, въпреки че може да се очаква намалена абсорбция на някои минерали.

За пръв път EDTA е приложена на хора около 1950г., като целта е била отстраняване на излишното количество олово от организма им. Положителните резултати са направили приложението на EDTA лекарство на избор при отравяния с олово. Тежките метали като оловото имат по-голям афинитет към EDTA и образуват по-силни връзки с нея отколкото по-леките елементи. EDTA се свързва с важни хранителни елементи като калция, желязото, цинка, медта, мангана и други (съвременният лечебен протокол включва възстановяване на тези елементи чрез даване на добавки).

Интравенозното приложение на EDTA помага при много различни заболявания. Съобщения в литературата показват, че възможностите й са далеч по-големи от намаляването на токсичните ефекти от тежките метали. Тя спомага например за понижаване нивото на холестерола, първото съобщение за което бе направено още в 1955г.¹. Има съобщения за повлияване на метаболитното нарушение порфирия,^2,3 при което анормални метаболити предизвикват храносмилателни, кожни, неврологични и психични симптоми. Хелатотерапията може да донесе значително облекчение на пациентите със склеродермия,^4,5 при която има прогресиращо уплътняване на кожата и други тъкани и която се счита за автоимунно заболяване. Склеродермията е известна още под названието системна склероза. По-наскоро д-р Елмър Крентън съобщава, че е наблюдавал чувствително подобрение при пациенти със склеродермия, на които е приложил хелиране с EDTA. Той казва: “Нищо не е по-добро за склеродермията. Нищо дори не е близо до EDTA по благоприятност на повлияването. Наблюдавал съм чудеса и не съм имал никакви неуспехи.”⁶ Не е известно как EDTA помага при тези състояния, въпреки че по времето, когато бяха публикувани първите съобщения имаше доста предположения относно метаболизма на минералите. За съжаление от петдесетте години насам няма много изследвания, посветени на ролята на хелацията при тези болести.

При едно проучване върху тридесет и двама пациенти с ревматоиден артрит, 25% от пациентите са се повлияли отлично, а 40% – добре. Като прибавим малката група от пациенти, повлияли се задоволително от хелаторната терапия, процентът на благоприятното повлияване достига 84.⁷ Много пациенти с артрит съобщават, че оплакванията им са намалели след проведена серия от хелирания. Няколкото проучвания върху лекувани чрез хелация пациенти с артрит потвърждават това.

Въпреки че Хелатотерапията с EDTA се прилага при редица здравни проблеми, лекарите, които я приемат, я използват най-широко за лечение на съдовата болест. В същото време това е най-оспорваното приложение. Според моите изчисления през последните 30 години над два милиона пациенти са получили Хелатотерапия заради съдовата си болест. Независимо от многобройните атаки от страна на различни лекари, както и на медицински асоциации, броят на лекарите, практикуващи Хелатотерапия се повишава драматично, а броят на хората със съдови заболявания, търсещи помощта им, не намалява. Хелатотерапията не изчезна за разлика от много други оспорвани алтернативни форми на терапия, които не можаха да устоят на антагонизма на хората, противопоставящи се на всичко излизащо извън рамките на общоприетото. Броят на членовете на Американския колеж за напредък в медицината (АСАМ), който предоставя на лекарите обучение по Хелатотерапия, се удвои през последните няколко години и през 1998г. достигна 1000 души. Във всеки щат и в много други страни има лекари, които практикуват Хелатотерапия. Има още много лекари, които практикуват тази терапия, без да са членове на АСАМ, но точният им брой не е известен.

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПОДКРЕПА НА ХЕЛАТОРНАТА ТЕРАПИЯ

Хелатотерапията с EDTA помага при всички изброени състояния, дължащи се на уплътняване на артериите. Освен огромния клиничен опит има и достатъчно научни изследвания в подкрепа на това твърдение. Резултатите често са драматични, особено при пациенти, на които е казано, че трябва да се оперират или че носят в гърдите си “тиктакаща бомба”. Такъв език се използва често, за да се убедят пациентите да приемат една хирургична интервенция, която иначе биха могли да откажат. Ако пациентите не почувстват, че са изложени на ужасен риск, изискващ спешна интервенция (а сърдечните заболявания, изискващи спешна операция са малко), те могат да си помислят, че имат време да потърсят второ мнение.

Както вече беше споменато, в 70% от случаите второто мнение е против хирургична намеса. Когато попитат за лечение с хелиране вместо или заедно с друго лечение, на пациентите обикновено се казва че “няма да навреди, но и няма да помогне”, “не е доказано, че помага” или даже “Нищо не зная за нея, освен, че не помага.”. В подкрепа на терапевтичната стойност на хелирането има голямо количество доказателствен материал и интересът към него е огромен. Все повече лекари получават клинично обучение и стават членове на Американския колеж за напредък в медицината, който провежда обучение на лекари и организира два пъти годишно научни срещи, посветени на новаторските терапевтични подходи.

Научноизследователската работа в областта на хелацията датира от началото на петдесетте години. Най-ранното проучване върху използването на EDTA за лечение на уплътняването на артериите е публикувано през 1956г. Н.Е. Кларк и няколко негови колеги съобщават резултатите си от Хелатотерапията на двадесет техни пациенти. Деветнадесет от тях са получили подобрение, съдейки по повишаването на физическата им активност и намаляването на пристъпите от стенокардия. При шест от тях е имало и подобряване на кардиограмата. Авторите заявяват: “Нямаше вероятност от плацебо ефект  по няколко причини. Имаше леко, а в някои случаи и никакво клинично подобрение, докато не се получи дискомфорт след 20, а при някои пациенти след 30 вливания. Повлияването на пациентите се отчиташе повече чрез измерване на физическата активност, отколкото чрез оценка на субективните симптоми. При всички полученото подобрение се запазваше и нарастваше, при някои – дори до две години. Резултатът бе неизменно добър.”²⁹

Д-р Кларк и неговите колеги публикуваха през 1960г. друго проучване в “American Journal of Cardiology”³¹. В тази уводна статия на списанието те съобщават, че при няколкостотин пациенти, получили Хелатотерапия за период от няколко години “общото облекчение на симптоматиката на оклузивната съдова болест е по-голямо, отколкото полученото с други лечебни методи.” С най-добри резултати са били пациентите с увредени артерии на краката, които са придобили “способност да вървят без да получават болки…затопляне и подобряване в цвета на кожата.”  При пациенти с мозъчна болест те наблюдават “намаляване на световъртежа,  шума в ушите, определено подпомагане на възстановяването от острата парализа и на симптомите на сенилност, дори когато са били силно изразени.” При една голяма група пациенти със засягане на сърцето те съобщават за “…впечатляващо облекчение на симптомите при 87% от пациентите с ангина пекторис, редки случаи на повторение на симптомите и значително намаляване на смъртността.”

Изследователите Мелтцер, Юрал и Китчел  публикуват през 1960г. проучването си върху десет пациенти, от които девет са се подобрили значително след лечението.³² Те наблюдават намаляване в честотата и тежестта на ангината (болка в сърцето при физическо натоварване), по-малка нужда от медикаменти (нитроглицерин за сърдечната болка), по-голям капацитет за работа и подобряване на кардиограмата при осем от пациентите. Интересен е наблюдаваният кумулативен ефект от Хелаторната терапия. Ефектът се е проявил не по време на терапията, а три месеца след това, когато пациентите са се чувствали много по-добре. Заключението на авторите е, че хелирането е много ценен терапевтичен подход при сърдечносъдовата болест.

Авторите са проследили същите пациенти след три години, прибавили са към групата нови 28 души и са продължили първоначалното си проучване.³³ Заключението на новото им съобщение е, че хелацията не е по-добра от останалите подходи за лечение на сърдечносъдовата болест. Това заключение е необяснимо в светлината на представените от тях данни. Е.М. Крентън и Дж.П. Фрекелтън са анализирали тази статия и според тях негативното заключение на авторите й е неоправдано.³⁴ Това са били пациенти с изразена сърдечносъдова болест, които са получили кратък курс на Хелатотерапия без контролни прегледи след това. Осемнадесет месеца по-късно се оказало, че повечето от тях продължават да се чувстват по-добре, въпреки, че има няколко починали, но това не е неочаквано в група от такива пациенти. Истината е, че в група като тази, човек би очаквал прогресивно влошаване с времето, още повече като се има предвид, че никой от тях не е бил консултиран за промяна на диетата и начина на живот, нито за вземане на хранителни добавки и за провеждане на други курсове на Хелатотерапия.

От това съобщение, както и от още няколко по-наскорошни съобщения, изглежда, че има тенденция за постоянно невярно представяне на данните от проучванията, за да бъде злепоставена Хелаторната терапия. В периода между петдесетте/ началото на шестдесетте и деветдесетте години има многобройни малки проучвания, подкрепящи ползата от Хелаторната терапия, но големите списания не приемат публикуването им. Авторите им са принудени да ги публикуват в по-малко известни списания. Това не намалява ценността на проучванията. Те са последователни в показване на ползата от хелирането, дори когато заключенията са отрицателни.

През 1964г. изследователят С.М. Ламар публикува наблюденията си върху няколко пациенти с различни съдови заболявания, включително диабетна ретинопатия, които бяха се подобрили в резултат на Хелатотерапия. Въпреки че  броят им, както той сам признава, е малък, резултатите са достатъчно значими, за да го убедят в  ползата от Хелатотерапията с EDTA. В статията си той цитира проучване върху безопасността на хелирането, проведено през 1961г. и публикувано в “Lancet”. Авторите му са наблюдавали 2000 венозни вливания на EDTA и не са установили нито един случай на бъбречна токсичност.³⁶ През 1968г. Ламар направи съобщение за деветгодишния си клиничен опит в областта на Хелаторната терапия.³⁷ Неговите резултати показват подобрение при редица съдови болести, включително диабетични язви на краката (заздравяване), ретинопатия, макулна дегенерация и атеросклеротична болест на мозъка.

Въпреки многобройните проучвания, извършени през петдесетте и шестдесетте години, от които само едно с погрешно отчетени резултати като недобри, репутацията на Хелатотерапията не е добра и средствата, отделяни за проучвания са малко. Според много хора съществува някакво противопоставяне на това лечение, което не винаги почива на научни основи. Лекарствената и хирургичната терапия са много по-доходни, но аз не считам, че има заговор срещу Хелаторната терапия. И все пак дори днес, има добре обосновани методологично проучвания в областта на Хелаторната терапия, които губят по неясни причини финансовата подкрепа на институциите.

Патентът на EDTA изтече през 1969г., което намали още повече интереса на фармацевтичните компании да финансират научноизследователски дейности върху хелирането. Независимо от това една малка група от лекари запази интереса си към Хелаторната терапия, продължи да прилага този лечебен подход и да се занимава с обучение на лекарите, желаещи да научат методологията на хелирането. Една научноизследователска статия, публикувана през 1981г. в “Journal of Holistic Medicine” е посветена на хелаторното лечение на сърдечносъдовата болест. Изследователят, д-р Касдорф, е измерил силата на сърдечния мускул преди и след 20 третирания с EDTA при 18 пациенти с документирана сърдечносъдова болест. Силата на сърдечния мускул е отражение на здравето на сърцето и се изразява в способността му да изпомпва вливащата се в него кръв. Средното подобрение на “изхвърляната фракция” е малко под шест процента, което означава висока степен на статистическа значимост.

През същата година същият автор публикува в същото списание друго проучване върху 15 пациенти с нарушено кръвоснабдяване на мозъка.³⁹ Той използва техника за изследване на мозъчното кръвообращение с технеций-99, чрез която доказва наличието на статистически значимо подобрение на мозъчния ток при всички пациенти. Това, което е по-важно за самите пациенти, е установеното клинично подобряване на техните симптоми като обърканост, нарушено мислене, виене на свят, нарушено равновесие, парализа и загуба на паметта (даже при тези пациенти, при които липсва обективно подобряване на мозъчното кръвообращение).  Пациентите са получили между 13 и 26 вливания, като повечето са имали по 20.

През 1982г. МакДона, Рудолф и Чераскин проучват 57 пациенти с редуцирано кръвоснабдяване на мозъка, установено чрез измерване на очното налягане (неинвазивна техника за определяне на налягането в очната артерия).⁴⁰ Методът сравнява това налягане с кръвно налягане на ръката и дава добра представа за размера на блокирането в каротидните артерии. Тези пациенти са получили между 10 и 46 вливания на EDTA. Средното намаление на блокирането след проведеното лечение е било 18%, което е статистически значимо – вероятността от случайно подобрение е по-малка от едно на хиляда. Терапията е довела до подобряване при 88% от пациентите.

През 1983г. Касдорф и Фар  направиха съобщение за благоприятно повлияване на кръвообращението на краката от Хелаторната терапия.⁴¹ При четири пациенти атеросклерозата е била толкова напреднала, че са имали атрофия на кожата на краката с незаздравяващи и гангренозни разязвявания на пръстите и стъпалата, поради което вече им е била предложена ампутация. И четирите пациенти не само са избегнали ампутацията, но една година след лечението кожата на краката им е останала гладка и не са имали болки. В един от тези случаи измерването на големината на пулса в палеца на крака, наречено плетизмография, е показало завръщане на пулса, който преди лечението е липсвал напълно.

През осемдесетте години МакДона и Рудолф публикуваха много статии върху ефекта от Хелатотерапията върху различни здравни параметри, включително нивото на холестерола, работата на бъбреците, циркулацията на кръвта в сърцето, мозъка и краката, изтощението и някои клинични симптоми, включени в подробен въпросник. Всички резултати са благоприятни. По-нови проучвания, извършени в други центрове, потвърждават стойността на Хелатотерапията и навеждат на мисълта, че критиките към нея са неточни и предубедени.

В Бразилия д-р Олзевер и д-р Картър проучиха близо 3000 случая на различни хронични дегенеративни болести, сред които преобладават съдовите. Те публикуваха резултатите си през 1988г., които показаха, че почти 90% от пациентите, на които е приложена Хелатотерапия, са се подобрили, като подобрението се оценява посредством промените в кардиограмата, способността за ходене и изследване на краката с Доплер.⁴² Те продължиха работата си, като проведоха малко “двойно сляпо” проучване, което показа подобряване в проходимостта на съдовете на краката, оценено също чрез способността за изминаване на определени разстояния и измерване на налягането в съдовете на краката.⁴⁴

Д-р Гилермо Ескобар и неговите колеги от Мексико проведоха проучване върху 80 пациенти със съдова болест на краката и публикуваха резултатите в едно хирургично списание.⁴⁴ Деветдесет и четири процента от пациентите са се подобрили в резултат на Хелаторната терапия, като подобрението е определено с помощта на обективни методи. Резултатите и от това проучване са с висока степен на статистическа достоверност, като вероятността от случайно съвпадение е едно на хиляда.

Мета-анализът представлява обща оценка на резултатите от няколко проучвания върху дадено лечението. То се състои в събиране на проучвания, анализ на резултатите и проверка дали общият резултат свидетелства за ефективност на даденото лечение, когато едно от проучванията не показва това.   Д-р Тери Чепел и д-р Джон Стал публикуваха през 1993г. своя мета-анализ на Хелаторната терапия.⁴⁵ Те са събрали от 19 проучвания данни за общо 22 765 пациенти. Анализът на данните е показал 88% вероятност от ефективност на лечението. Осемдесет и седем процента от пациентите са получили подобрение. Това е един задълбочен обзор върху Хелаторната терапия, който ясно резюмира ползата от лечението.

Двама датски лекари, Клаус Ханке и Кнут Флитли, публикуваха през 1993г. проучване, обхващащо 470 пациенти.⁴⁶ Подобрение е имало при 80 до 91% от пациентите в зависимост от това какъв метод за оценка е използван. Особено важно е, че от 92 пациенти, на които е било казано, че трябва да се оперират, това се е наложило само при 10. Двадесет и четири от двадесет и седем крака са избегнали ампутацията. По време на проучването си авторите не са наблюдавали никакви сериозни странични ефекти или последици от лечението.

Съвсем наскоро един уважаван хирург, д-р Джон Олуин от катедрата по хирургия на презвитерианския медицинския център “Свети Лука” в Чикаго, Илиноис описа опита си с лечение на съдовата болест посредством Хелатотерапия. В статията си той обосновава това лечение, като включва и ползата от други две съставки на инфузиите – магнезий и хепарин.⁴⁷ Той и съавторите му правят заключението, че има доказателства в полза на използването на Хелатотерапията не само за лечение, но и за профилактика на сърдечносъдовите болести.  Те заявяват, че “…има внушително количество научни доказателства в подкрепа и на профилактиката, и на активната терапия. Ще са необходими още мащабни контролирани проучвания, за да се убеди медицинската общност в ползата от Хелатотерапията за пациентите, страдащи от кардиоваскуларна болест.”

На фона на всички тези положителни статии върху Хелаторната терапия, неотдавна бяха публикувани две проучвания, които претендират, че доказват неефективността й. Внимателното разглеждане на тези проучвания разкрива пропуски в дизайна, провеждането и излагането на резултатите им. И двете проучвания са проведени от съдови хирурзи. Едното от тях – датско – е публикувано едновременно в две списания. При провеждането на това проучване не е спазен съвременният протокол за провеждане на Хелаторната терапия, въпреки изявлението на авторите, че са се придържали към него.^48,49. Те са третирали предимно пушачи, които обикновено не отговарят толкова добре на лечението с хелиране поради непрекъснатото си излагане на свободни радикали. Това проучване бе сериозно разкритикувано от Датския комитет по научна етика.⁵⁰ Независимо от грешките при провеждането на това проучване, изглежда то е донесло известна полза на включените в него пациенти.

Второто проучване е проведено в Нова Зеландия. Резултатите показват значително подобряване на възможностите за изминаване на по-големи разстояния при пациенти с уплътнени артерии на краката, които са били лекувани с хелиране.⁵¹ На пациентите от т.нар. плацебо група също са давани лекарствени вещества в противоречие на изискването за истинско плацебо (неполучаване на медикаменти, можещи да повлияят върху съответното заболяване). Но независимо от това, когато се обработят статистически правилно данните, се оказва, че  групата, получила EDTA е с много по-добро повлияване от контролната група. Този извод се налага дори и да не се взема предвид факта, че повечето от пациентите са били пушачи. Едно писмо до редакцията на “New Zealand Medical Journal” предоставя правилния анализ на данните от статията.⁵² За съжаление неправилните изводи на авторите нанесоха вреда на репутацията на Хелатотерапията пред многото лекари, които имат навика да четат заключенията, а не самите проучвания. Охулващите Хелатотерапията използваха датското и новозеландското проучване  да “докажат”, че Хелатотерапията няма никаква лечебна стойност. Но нейната стойност проличава ясно, когато се претеглят всички доказателствата “за” и “против” Хелаторната терапия.

Цялостната представа за Хелаторната терапия, почиваща върху данните от проучванията, е за една безопасна, ефективна терапия на много състояния, свързани с проблеми в кръвообращението и наличие на токсични метали в тялото. Но ползата от Хелатотерапията не се изчерпва с благоприятното повлияване на тези състояния. Хелирането очевидно намалява риска от развитие на много хронични болести и по-специално такива, дължащи се на увреждащото действие на свободните радикали и металната токсичност. Между възможните увреждания, причинявани от свободните радикали са и злокачествените новообразувания, възпалителните заболявания на ставите, астмата, диабетът, сенилната деменция и дегенеративните болести на окото.⁵⁴

От списанието “Journal оf Cardiovascular Nursing” ме помолиха да напиша литературен обзор върху хелацията, за да могат да предоставят на читателите си едно по-задълбочено становище, а не просто повърхностното й отричане, предлагано като уводни статии от други списания. Заедно с д-р Тери Чепел направихме историческа справка върху хелирането и издирихме всички научни публикации в областта на Хелаторната терапия. Това ни даде възможност да направим изводи за многостранната полза и големия потенциал на Хелатотерапията като медицинско лечение.⁵⁵ Спазихме молбата на редакционната колегия на списанието да проявим умереност. Единствената критика на статията, която ми е попадала, бе в интернет и се отнасяше за публикуването й в  “малко известно списание за медицински сестри.”

През 1996г. най-после се появи един положителен отзив за магнезий-EDTA в престижното медицинско ръководство “Cardiovascular Drug Therapy”.⁵⁶ Във встъпителните си бележки Мартин Рубин, д.н., изследовател, отдавна признал значимостта на Хелатотерапията за лечението на сърдечносъдовата болест, резюмира много елегантно ситуацията така: “Сложната патофизиологична каскада в развитието на атеросклерозата, с нейните етапи  на значително оксидиране на липидите, иницииращо увреждане на съдовата стена, последвано от коагулация, умиране и калцифициране на клетки, е истинско терапевтично предизвикателство. Това, че отделните увреждания съществуват паралелно, ограничава приложимостта  на терапевтичните агенти, насочени към един или друг компонент от развитието на болестта. В това отношение хелиращата терапия с EDTA има предимството, че може да повлияе върху всички аспекти от развитието на болестта.” Той продължава, описвайки химията, метаболизма и терапевтичните приложения на EDTA. Появата на този отзив в учебно помагало по лекарствена терапия е направо революционно.

Въвеждането на коронарния хирургичен байпас и усъвършенстването на сърдечно-белодробната помпа със сигурност донесе на този подход по-голям блясък и популярност в сравнение с някакво простичко, безопасно и не скъпо венозно лечение. Мисълта, че е възможно пренасянето на техники за поправяне на водопровода към човешкото тяло изглежда проста, но ние знаем, че човешкото тяло не е нещо толкова просто, че към него да могат да се прилагат чисто механични подходи. Затова хирургичната интервенция не може толкова лесно да се справи с проблемите на сърдечносъдовите болести. Въпреки че Хелатотерапията– този неинвазивен и животоспасяващ лечебен подход не е така “хайтек”, той превъзхожда в много случаи лекарственото и хирургичното лечение на сърдечносъдовата болест.